Детските страхове
Причини за страхливостта:
Страхът е естествена човешка реакция предизвикана от реална, предполагаема или въображаема заплаха за живота. При децата повишената страхливост се дължи на тяхната силна чувствителност и неустойчивост, и не на последно място - на многото нови и непознати неща и явления, които ги заобикалят.
Така например характерно за тригодишните деца е страхът от кучета, а при четири годишните – от тъмнината. Но при нормално развитие тези страхове почти напълно изчезват към 8-та година.
За разлика от останалите деца страхливите се отличават със силните си страхови реакции (например парализираща тревога) дори при ирационални страхове, като гръмотевица ще удари къщата, или наводнение ще отнесе цялото семейство и т.н.
При тези деца страхът може да се предизвика от някоя нова, по-нестандартна играчка, от приказка, от филм, от тъмни ъгли, от големи и малки животни, дори от течаща вода или от нацапване.
Също така тези страхове може да се дължат и на някакво минало неприятно преживяване. Например ухапването от куче води до страх от кучета, или както Г.Пирьов е описал в книгата си …”Едно от нашите деца, което беше подложено на операция, след като му беше направена ренгенова снимка, доби страх от фотография и винаги се отказваше да се снима.”… (кн.“Детето”)
Много важна е също и семейната атмосфера на детето. Трябва да се знае, че страхливостта му може да се дължи и на силните пререкания между родителите и още повече на физическото насилие от страна на някой от тях.
Прояви на страхливостта:
Страхът се изразява в напрегнатост и очакване на заплахата. Невровегетативните реакции са пребледняване, настръхване, усилено сърцебиене, треперене, дори и подмокряне, като стремежът е да се премахне причината или да се избяга от опасната ситуация. Разликата е, че при децата всичко това е силно изразено и води до разстройство в поведението. Така дори могат да се появят и илюзии, например окачената дреха на закачалката да се възприеме като криещ се човек и т.н.
Ето защо е важно да се наблюдават страховете на детето, защото ако те станат постоянна черта на поведението му може да се смята за начало на патологично страхово състояние.
Подходящи родителски стратегии:
Напълно неподходящи са често срещаните родителски заплахи към детето, за да го накарат да бъде послушно. Така детето създава своя ирационален страх от мечката, доктора, полицая, които всъщност не го заплашват, а дори могат да му помогнат.
Също така много естествено е детето да търси помощта и подкрепата на близките си при “опасни” за него ситуации. Но прекаленото покровителстване и невъзможността на детето да е самостоятелно засилва страха му когато остане само в същата ситуация. Например много деца се страхуват от тъмното и за да се преодолее този страх може да се използва приятна музика (“майчина песен”) при краткотраен престой на детето в тъмна стая.
Ето защо, ако се забележи, че страхливостта на детето се задържа родителите трябва да му помогнат да премахне причината, като го запознаят с действителността и работят върху укрепването на нервната му система.
При по–лошите случаи децата могат да получат и професионална помощ – психотерапия, където детето ще застане лице в лице с проблема си.
